Финал.
На финал, като на финал.
Това е битка, битка от война, която трябва да спечелим. Битка в която трябва да покажем, че рамо до рамо, фенове и отбор, вече сме спечелили тази война, войната за „КРАСОТА , ВЯРА И БОРБА”, войната за величието на любимия ни „Ботев” Пловдив.
Уважаеми ботевисти, скъпи приятели.
Нека в този ден забравим всичко отрицателно, всичко което ни е натъжавало, всичко което ни е карало да не сме щастливи и да ни идва да ругаем.
Нека в този ден, всеки от нас да направи всичко по силите си за да помогне на любимия отбор да сбъдне мечтите на младите и да върне сълзите от радост в очите на помнещите.
Нека в този ден всеки да вложи максимума от енергията и желанията си, за да помогнем на момчетата в жълто-черни екипи да се представят така, както всички ние искаме да ги виждаме.
Уважаеми футболисти на „Ботев” Пловдив, обичта ни към Вас и към любимия ни клуб няма да зависят от резултата в този мач, обичта ни към Вас ще зависи от вашето себераздаване на терена, от това , че ще Ви видим да се борите за „Ботев” със всичките си сили и ще разберем че сте дали всичко от себе си за любимия ни клуб, а ние ще го разберем, повярвайте ни.Резултатите никога не са били водещи в обичта ни към Вас, изиграйте този мач така, че да ни гледате с гордо вдигнати глави, а ние да Ви приветстваме както си можем.Успех , момчета!
Уважаеми участници в тази битка, дано след мача мощно да изригнем с „Празнуваме победата сега”, да отворим шампанското и да сме най-щастливите хора на света, но нека всички да сме се представили така , че ако се наложи, още по-мощно да запеем „И мъката и радостта, ще поделиме на света, и нищо няма да ни спре, не ще умре, не ще умре”.
Да направим каквото трябва, пък да става каквото ще.
„Ботев ще прегърнееееееее, ще прегърне купатааааааааааааааа”