Днес на всички ни е гадно, криво ни е, не ни се коментира футбол. Искаше ни се да празнуваме, да вдигнем на ръце играчите си заедно с купата в ръцете им, да си пеем песните и да празнуваме. За огромно наше съжаление – това не се получи. Днес ходим с наведени глави заради огъня на Лазур.

Всичко започна толкова добре – успяхме с усилията на доста хора да подсигурим финансово хореографията за финала, да я подготвим, да я закараме до Бургас и да я подредим. Събирахме се вечер, обсъждахме, спорихме един с друг и не ни тежеше, че губим лично време, средства, нерви и не даряваме с необходимото внимание семействата си. Но нали всичко бе в името на любимия ни „Ботев”, нали всичко бе с идеята да покажем колко много обичаме отбора си и колко по-добре да покажем верността си към него.

Дори поръчахме късометражен филм, професионално изпълнен, с повече камери и гледни точки. Филм, с който да положим началото на една поредица, отразяваща големите ни мачове – от направата на хореото, до трофея (по възможност), от дома на феновете до празнуването в града. Поредица, която ще завещаем на наследниците ни, а те на техните.

Направихме всичко, което успяхме. Може на някой да не му се струва достатъчно, може и на някой да не му харесва, но го направихме с обич към клуба и уважение към всеки помогнал за това. Благодарности на всеки – от пусналия левче в кутията – до най-големите спомоществователи, от хората отделили време – до всеки, който дори е дарил и продължава да дарява добра дума. А добрите думи са важни, добрите думи дават сили, добрите думи карат хората да се усмихват, а усмихнатите хора не могат да имат лоши мисли.

Всичко продължи така, както започна – перфектно изпълнена хореография, перфектно раздаване в песните на един обагрен в цветовете на любимия ни клуб препълнен стадион. Трепетно очакване , мисъл за победата и огромното желание на всички за празник – празник, който щеше да е апогея на представянето ни, който можеше да ни направи истински щастливи.

Днес на всички ни е гадно, криво ни е и не ни се коментира футбол. Няма оправдание за действия на хора, обявяващи се за Ботевисти, облечени в екипа на клуба, за които думите по мегафона нямат значение, последствията нямат значение, труда на хората-няма значение, уважението към собственика и неговите инвестиции – няма значение и най-вече, авторитета ни като публика – няма абсолютно никакво значение.

Няма оправдание за хора, които без да са положили никакво друго усилие, освен това да дойдат в Бурас, да се напият и да влязат на стадиона на два крака. Няма оправдание за глупостите, които направихме и които допуснахме да направят хората около нас – чупенето на седалки, хвърлянето на всякакви предмети, неуважението към играчите, дошли да ги молят да спрат, неуважението към хората застанали зад микрофона, към организаторите.

Ние нямаме нито законодателната, нито правоохранителната, нито правораздавателната сила да се преборим с тези индивиди. Нека Държавата с нейните органи се намеси и си свърши работата, ние само можем да помагаме и имаме желание за това.

Няма абсолютно никакво оправдание за безхаберието и бездушието, ширещо се между нас. Направихме така, че от всички участници в провеждането на този финал, виновни ще сме само ние – привържениците на „Ботев“ – Пловдив.

Помогнахме на всички – на полиция, която печели от охрана на мачове, а не от охрана на партийни митинги (където резултатите са същите). На корумпирани и пристрастни журналисти, които са готови да ни сринат със земята, защото не сме от любимия им клуб или им е платил някой, на когото не сме любимци. На некадърни пожарникари, действащи противно на всякаква логика и палещи повече от нас.

Но най-лошото е, че направихме така , че дори бивши и действащи все още служители и ръководители на любимия ни „Ботев“, да хвърлят вината само върху нас, да наричат привържениците си лумпени и да се правят на загрижени.

Бивши и все още действащи ръководители, които не помислят дори за миг, какво те направиха, за да не се случват тези неща, как помогнаха за сплотяване на публиката и за нормалната работа на организацията ѝ.

Бивши и все още действащи ръководители, които вглъбени в собственото си величие, приемаха тази публика като даденост и никога не потърсиха нормален контакт с нея, и докато тя се оправяше сама, те спокойно харчеха парите на собственика.

Те, тези заради които се ремонтираха нови терени и се кърпеха нови трибуни и създадоха обстановка в клуба като в колумбийски сериал. Тези, които купиха Бамого, Дяков, Домовчийски, Станчев, Везалов, Джинич и други знайни и незнайни герои, заминали си с по няколко огромни заплати неустойка.

Тези, които освободиха играчи с договори – пак с неустойка и сътвориха сагата с най-скъпия преводач на футболен отбор.

Тези, които пак накупиха нови звезди, които за 90 мин онзи ден отправиха 1(един) удар и то извън очертанията на вратата и биха един корнер.

Тези, които и след финала за купата и изцепките на публиката, пак коментираха любимия си „Левски“.

Тези, които не направиха един свестен календар на отбора ни, но приятелите им стоят без пари във ВИП ложата и са най-активни на кетъринга, а децата ни няма къде да вземат автограф от любимците си.

Тези, които похарчиха за две години в роднинския „Раковски” пари колкото „золумите” и глобите на публиката за три – само че не си платиха билета и пътуването.

Тези, които вглъбени в ината си, измамната си слава и космическата заплата, забравиха да пуснат малко наши юноши в игра. Тези, които забравиха, че имаме сателит.

Тези, които забравиха, че първо са виновни те, че те не са безгрешни. Финансовото покриване на системните им грешки е много по-скъпо от уредбата на Лазур и от всички „золуми“ на виновната публика, но те го имат за даденост – също като публиката. Тази публика която е виновна за всичко, но поне си плаща пътя, храната и билетите, ВИНОВНА Е, ЗАЩОТО ГИ ТЪРПИ.

Скъпи приятели, Ботевисти – никой не е искал да стане така, никой не е работил за да стане това – ние планирахме празник. Бъдете сигурни, че ще направим всичко по силите си, това да не се повтори!

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, АКО МИСЛИТЕ ЧЕ СБЪРКАХМЕ НЯКЪДЕ – ИЗВИНЕТЕ НИ!

КПБП