Уважаеми ботевисти,

Броени дни след радостта, която изживяхме в реванша за Купата на България срещу най-големия ни исторически съперник „Левски“, в събота следобед бяхме подложени на истинско унижение и разочарование, с което краткотрайната радост отново беше заменена от мъката.

В своята история  „Ботев“ е печелил и губил стотици мачове, но винаги, особено срещу този противник, е играл на 100% от възможностите си, разчитайки на най-добрите в редиците си, не за друго, а защото така повелява именно историята. Същата тази история, направила от „Ботев“ легенда, а не просто обикновен футболен отбор.

В събота следобед честта на „Ботев“ беше погазена. И не, не резултатът, не загубата са това, което всички ние с вас преживяваме болезнено. Обидата дойде от отношението към този исторически сблъсък, от превръщането му в поредната безсмислена среща, която просто трябваше да се изиграе.

В събота следобед Красотата, Вярата и Борбата не присъстваха на стадион „Георги Аспарухов“. Всъщност присъстваха, но само на трибуните. Тъжно е, че чисто идеологически между привържениците на „Ботев“ и настоящото спортно-техническо ръководство зее огромна бездна, която надали някога ще бъде запълнена.

И все пак, въпреки това, ние сме „Ботев“ Пловдив! Ние, привържениците на този велик клуб, сме длъжни да преглътнем нанесената ни обида и пряко волята си да подкрепим отбора така, както сме го правили винаги. Защото знаем, че формата е временна, а класата е вечна!

Точно по същия начин, по който „Ботев“ е вечен, а всички, имащи привилегията да работят за неговите успехи и авторитет, са временни.

Всички ние, които живеем за жълто-черните, които се будим и заспиваме с мисълта за тях, искрено вярваме в проекта „Ботев“ и можем да покажем за пореден път, че нищо не може да ни сломи.

Пълна подкрепа за „Ботев“! Не за треньорите, не за футболистите, а за него, за каузата, за великата магия, която обичаме!

Сърцата кървят, но гърлата отново ще крещят святото име на БОТЕВ!

От Бултрас и Клуб на привържениците на Ботев Пловдив